Чекът

2 dic 2008, 13:20

Poesía

617 0 2

ЧЕКЪТ

Вървиш по стъпките на динозаври

и сенките на тлеещи секвои.

Забравил за тълпи и за пазари -

заставаш пред олтара на покоя.

И колко тихо е оттук нататък,

самотнико, в житейската пустиня.

Поглъщаш тишината без остатък

с вкуса на всеки звук изстинал.

Мигът е твой. Но в утрото сурово,

в кристалното кълбо на битието -

съзираш да кръжат въпроси нови.

И пръсват се на кванти, и полета...

Държиш в дланта останките от Вчера.

угасват чувства и димят химери.

И в дрезгав сън потъва бляна.

Печал безкрайна от всемира руква.

Изпълва те с тъга и трудно дишаш -

разплащаш се със себе се, но друг ли?! -

на страстите ти чека ще подпише.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Баткото (Николай Христов)

2008-12-03T11:36:57+02:00

Изстрадано, истинско и брилянтно!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-12-02T14:07:53+02:00

"...пред олтара на покоя."

Великолепно!