Чекът

2 дек. 2008 г., 13:20

Поэзия

703 0 2

ЧЕКЪТ

Вървиш по стъпките на динозаври

и сенките на тлеещи секвои.

Забравил за тълпи и за пазари -

заставаш пред олтара на покоя.

И колко тихо е оттук нататък,

самотнико, в житейската пустиня.

Поглъщаш тишината без остатък

с вкуса на всеки звук изстинал.

Мигът е твой. Но в утрото сурово,

в кристалното кълбо на битието -

съзираш да кръжат въпроси нови.

И пръсват се на кванти, и полета...

Държиш в дланта останките от Вчера.

угасват чувства и димят химери.

И в дрезгав сън потъва бляна.

Печал безкрайна от всемира руква.

Изпълва те с тъга и трудно дишаш -

разплащаш се със себе се, но друг ли?! -

на страстите ти чека ще подпише.