Чекът
ЧЕКЪТ
Вървиш по стъпките на динозаври
и сенките на тлеещи секвои.
Забравил за тълпи и за пазари -
заставаш пред олтара на покоя.
И колко тихо е оттук нататък,
самотнико, в житейската пустиня.
Поглъщаш тишината без остатък
с вкуса на всеки звук изстинал.
Мигът е твой. Но в утрото сурово,
в кристалното кълбо на битието -
съзираш да кръжат въпроси нови.
И пръсват се на кванти, и полета...
Държиш в дланта останките от Вчера.
В отблясъка на дните разпиляни,
угасват чувства и димят химери.
И в дрезгав сън потъва бляна.
Печал безкрайна от всемира руква.
Изпълва те с тъга и трудно дишаш -
разплащаш се със себе се, но друг ли?! -
на страстите ти чека ще подпише.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
