21 abr 2012, 10:58

Человечески уют

  Poesía
1.3K 0 0

***


Растат криле и пътят полетя.
Прозорецът от студност се пропука.
Отсрещният таван издиша хлад.
В очите ми градецът няма слука.

Замина си коминът - недимял,
и всичките хлебарки под перваза.
Сетът ни - уж замислен да е бял,

а в блатностите кръшно ни помаза.

Човечета - навярно не били,

строяха с векове градини.
И вярваха, че чудни са били,

но от тичинките цъфтят гадини.


Змията изкусител няма глас,
яйцата вещо ние люпим.
Криле растат, но вън от нас.
А  пътя си грижливо чупим.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...