***
Растат криле и пътят полетя.
Прозорецът от студност се пропука.
Отсрещният таван издиша хлад.
В очите ми градецът няма слука.
Замина си коминът - недимял,
и всичките хлебарки под перваза.
Сетът ни - уж замислен да е бял,
а в блатностите кръшно ни помаза.
Човечета - навярно не били,
строяха с векове градини.
И вярваха, че чудни са били, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up