Человечески уют
***
Растат криле и пътят полетя.
Прозорецът от студност се пропука.
Отсрещният таван издиша хлад.
В очите ми градецът няма слука.
Замина си коминът - недимял,
и всичките хлебарки под перваза.
Сетът ни - уж замислен да е бял,
а в блатностите кръшно ни помаза.
Човечета - навярно не били,
строяха с векове градини.
И вярваха, че чудни са били,
но от тичинките цъфтят гадини.
Змията изкусител няма глас,
яйцата вещо ние люпим.
Криле растат, но вън от нас.
А пътя си грижливо чупим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
