17 dic 2011, 10:32

Черен ден 

  Poesía » Versos blancos
573 0 2

Не искам да идва денят,

наситен с убийствена болка,

не искам онова утро -

сиво и мрачно,

изпълнено с меланхолия.

Мразя дните си,

проклинам ги,

мразя света

и съществуването му,

мразя всичко.

Ненавиждам

сивото си ежедневие

и скуката,

която ме преследва,

ненавиждам

 самотата си

и мрачните черни дни.

Болката в мен нахлува,

щом погледна

мрачното небе,

мрачния ден,

който изстръгва

всяка частица

от моя живот.

Нека нощта

вечна да бъде,

както и сънят

дълбок и спокоен,

сънят, отнасящ ме в

друг свят - по-различен,

по-красив,

далеч от мрака

и сивотата.

Не искам ден,

защото ще се събудя,

няма да сънувам вече,

жестоката реалност

ще ме убие,

затова нека бъде нощ!

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??