Черен ден
Не искам да идва денят,
наситен с убийствена болка,
не искам онова утро -
сиво и мрачно,
изпълнено с меланхолия.
Мразя дните си,
проклинам ги,
мразя света
и съществуването му,
мразя всичко.
Ненавиждам
сивото си ежедневие
и скуката,
която ме преследва,
ненавиждам
самотата си
и мрачните черни дни.
Болката в мен нахлува,
щом погледна
мрачното небе,
мрачния ден,
който изстръгва
всяка частица
от моя живот.
Нека нощта
вечна да бъде,
както и сънят
дълбок и спокоен,
сънят, отнасящ ме в
друг свят - по-различен,
по-красив,
далеч от мрака
и сивотата.
Не искам ден,
защото ще се събудя,
няма да сънувам вече,
жестоката реалност
ще ме убие,
затова нека бъде нощ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
