Черен ден
Не искам да идва денят,
наситен с убийствена болка,
не искам онова утро -
сиво и мрачно,
изпълнено с меланхолия.
Мразя дните си,
проклинам ги,
мразя света
и съществуването му,
мразя всичко.
Ненавиждам
сивото си ежедневие
и скуката,
която ме преследва,
ненавиждам
самотата си
и мрачните черни дни.
Болката в мен нахлува,
щом погледна
мрачното небе,
мрачния ден,
който изстръгва
всяка частица
от моя живот.
Нека нощта
вечна да бъде,
както и сънят
дълбок и спокоен,
сънят, отнасящ ме в
друг свят - по-различен,
по-красив,
далеч от мрака
и сивотата.
Не искам ден,
защото ще се събудя,
няма да сънувам вече,
жестоката реалност
ще ме убие,
затова нека бъде нощ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдана Маринова Все права защищены
