рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
Dec 17, 2011, 10:32 AM

Черен ден 

  Poetry » White poetry
587 0 2

Не искам да идва денят,

наситен с убийствена болка,

не искам онова утро -

сиво и мрачно,

изпълнено с меланхолия.

Мразя дните си,

проклинам ги,

мразя света

и съществуването му,

мразя всичко.

Ненавиждам

сивото си ежедневие

и скуката,

която ме преследва,

ненавиждам

 самотата си

и мрачните черни дни.

Болката в мен нахлува,

щом погледна

мрачното небе,

мрачния ден,

който изстръгва

всяка частица

от моя живот.

Нека нощта

вечна да бъде,

както и сънят

дълбок и спокоен,

сънят, отнасящ ме в

друг свят - по-различен,

по-красив,

далеч от мрака

и сивотата.

Не искам ден,

защото ще се събудя,

няма да сънувам вече,

жестоката реалност

ще ме убие,

затова нека бъде нощ!

© Богдана Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??