13 jul 2009, 0:03

Черен касис 

  Poesía » De amor
749 0 5

Там, на безлюдни пристани,

акостирали са нечии Души,

пътници, понесли своята Мечта,

в мрака... от целувка слисани,

отронват застинал стон в две очи.

 

Страст, като мълния в кръвта,

пулсира дълбоко в Анахата,

устни, пили нектар от черен касис,

запяват мантрата на Любовта,

над тях неспяща бди Съдбата.

 

 

 

 

 

 

© Аматерасу Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Какво точно не разбрахте?

    Произведението е жанр "лирическа миниатюра".

    Съвсем ясно поетически е обрисувана срещата на двама влюбени след дълга раздяла - "Там, на безлюдни пристани,акостирали са нечии Души ", а това е диханието което се отделя , въздишката от сподавената любов -"отронват застинал стон в две очи".



  • И аз, Кина, но то ако разбирахме всички ехеее... По добре е някои да си останат неразбрани.
  • !!!
  • НЕЩО НЕ РАЗБИРАМ?
  • "Човек вижда добре единствено със сърцето! Същественото е невидимо за очите"!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??