Jul 13, 2009, 12:03 AM

Черен касис 

  Poetry » Love
737 0 5

Там, на безлюдни пристани,

акостирали са нечии Души,

пътници, понесли своята Мечта,

в мрака... от целувка слисани,

отронват застинал стон в две очи.

 

Страст, като мълния в кръвта,

пулсира дълбоко в Анахата,

устни, пили нектар от черен касис,

запяват мантрата на Любовта,

над тях неспяща бди Съдбата.

 

 

 

 

 

 

© Аматерасу All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Какво точно не разбрахте?

    Произведението е жанр "лирическа миниатюра".

    Съвсем ясно поетически е обрисувана срещата на двама влюбени след дълга раздяла - "Там, на безлюдни пристани,акостирали са нечии Души ", а това е диханието което се отделя , въздишката от сподавената любов -"отронват застинал стон в две очи".



  • И аз, Кина, но то ако разбирахме всички ехеее... По добре е някои да си останат неразбрани.
  • !!!
  • НЕЩО НЕ РАЗБИРАМ?
  • "Човек вижда добре единствено със сърцето! Същественото е невидимо за очите"!
    Поздрав!
Random works
: ??:??