13 июл. 2009 г., 00:03
Черен касис
Там, на безлюдни пристани,
акостирали са нечии Души,
пътници, понесли своята Мечта,
в мрака... от целувка слисани,
отронват застинал стон в две очи.
Страст, като мълния в кръвта,
пулсира дълбоко в Анахата,
устни, пили нектар от черен касис,
запяват мантрата на Любовта,
над тях неспяща бди Съдбата.
© Аматерасу Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И аз, Кина, но то ако разбирахме всички ехеее... По добре е някои да си останат неразбрани.
-
!!!
-
НЕЩО НЕ РАЗБИРАМ?
-
"Човек вижда добре единствено със сърцето! Същественото е невидимо за очите"!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Произведението е жанр "лирическа миниатюра".
Съвсем ясно поетически е обрисувана срещата на двама влюбени след дълга раздяла - "Там, на безлюдни пристани,акостирали са нечии Души ", а това е диханието което се отделя , въздишката от сподавената любов -"отронват застинал стон в две очи".