Черен Опал

Когато мракът реши отново да овласти моята душа,

достигам до върха на Слънцето.

Падам, изпепелена

от горещия му вятър, повалена

някогашна, в ледена роса –

сутринта в тона на живота,

вибриращ някъде в мен.

Щит – глас…

Противопоставящ се на тъмнината,

заповядва:

„Да не се пипа душата ми!“

Проповядвам…

Душата ми вече има щит –

срещу тъмния княз, дръзнел,

да купи скъпата ми душа

срещу един черен опал.