7 мар. 2025 г., 23:48

Черен Опал

338 0 0

 

 

Когато мракът реши отново да овласти моята душа,

достигам до върха на Слънцето.

 

Падам, изпепелена

от горещия му вятър, повалена

някогашна, в ледена роса –

сутринта в тона на живота,

вибриращ някъде в мен.

 

Щит – глас…

Противопоставящ се на тъмнината,

заповядва:

„Да не се пипа душата ми!“

Проповядвам…

 

Душата ми вече има щит –

срещу тъмния княз, дръзнел,

да купи скъпата ми душа

срещу един черен опал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Moonlitllyrica Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...