Когато мракът реши отново да овласти моята душа,
достигам до върха на Слънцето.
Падам, изпепелена
от горещия му вятър, повалена
някогашна, в ледена роса –
сутринта в тона на живота,
вибриращ някъде в мен.
Щит – глас…
Противопоставящ се на тъмнината,
заповядва:
„Да не се пипа душата ми!“
Проповядвам…
Душата ми вече има щит –
срещу тъмния княз, дръзнел,
да купи скъпата ми душа
срещу един черен опал.
© Moonlitllyrica All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
