Черен Опал
Когато мракът реши отново да овласти моята душа,
достигам до върха на Слънцето.
Падам, изпепелена
от горещия му вятър, повалена
някогашна, в ледена роса –
сутринта в тона на живота,
вибриращ някъде в мен.
Щит – глас…
Противопоставящ се на тъмнината,
заповядва:
„Да не се пипа душата ми!“
Проповядвам…
Душата ми вече има щит –
срещу тъмния княз, дръзнел,
да купи скъпата ми душа
срещу един черен опал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Moonlitllyrica Всички права запазени
