27 feb 2005, 3:22

ЧЕРЕН ПОЛЕТ

  Poesía
1.4K 0 0

Нощта, крила от мракове ме носят.
 Искри кръгът й - черно огледало,
  там в полет зъл лицето ми се зърва
в страха от своя устрем смъртоносен.
 Сърце световно бие на умряло,
  звъни в плътта ми сянково-безкръвна
всемирен вой, и жици от въпроси
 безлик ме бесят в чуждото ми тяло
  и в моя зверски образ ме разпъват.

Без дъх, зловещ, крилата ме развяват
 и в сънна шир сред ужаси блуждая.
  Безсвестен устрем влачи ме нанийде,
влече трупа ми дъното на ява,
 пълзя в простора тежко и гадая -
  кой броди в мен, къде ли ще отиде?
Виси скръбта беззрачна и стоглава
 в покрова сив на облаци от тайни
  над дол гробовен. Изходът - невидим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...