27.02.2005 г., 3:22

ЧЕРЕН ПОЛЕТ

1.4K 0 0

Нощта, крила от мракове ме носят.
 Искри кръгът й - черно огледало,
  там в полет зъл лицето ми се зърва
в страха от своя устрем смъртоносен.
 Сърце световно бие на умряло,
  звъни в плътта ми сянково-безкръвна
всемирен вой, и жици от въпроси
 безлик ме бесят в чуждото ми тяло
  и в моя зверски образ ме разпъват.

Без дъх, зловещ, крилата ме развяват
 и в сънна шир сред ужаси блуждая.
  Безсвестен устрем влачи ме нанийде,
влече трупа ми дъното на ява,
 пълзя в простора тежко и гадая -
  кой броди в мен, къде ли ще отиде?
Виси скръбта беззрачна и стоглава
 в покрова сив на облаци от тайни
  над дол гробовен. Изходът - невидим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...