24 may 2007, 20:37

Череши

  Poesía
1.3K 1 1
Откъде сте толкоз алено вземали
да заприличате на полските цветя,
черешки, вие, под слънцето поспали,
в сърцето затаили младостта.

Обичам аз от сока ви да вкусвам,
под фиданка хладна в горещи летни дни.
Да пътувам мислено със свойте устни
да обходя вашите дивни красоти.

Туй - черешка! Толкоз сладост е събрала,
тоз червен и мистериозен плод,
сякаш сърце на нечий ангел е вземала,
усмислила е късче нечий живот.

Да ядеш череши? Няма нищо героично,
няма нищо приключенско във това,
ала доставят радост във живота прозаичен
тези мънички червени същества!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Откъде сте толкоз алено вземали
    тези мънички червени същества

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...