Череши
да заприличате на полските цветя,
черешки, вие, под слънцето поспали,
в сърцето затаили младостта.
Обичам аз от сока ви да вкусвам,
под фиданка хладна в горещи летни дни.
Да пътувам мислено със свойте устни
да обходя вашите дивни красоти.
Туй - черешка! Толкоз сладост е събрала,
тоз червен и мистериозен плод,
сякаш сърце на нечий ангел е вземала,
усмислила е късче нечий живот.
Да ядеш череши? Няма нищо героично,
няма нищо приключенско във това,
ала доставят радост във живота прозаичен
тези мънички червени същества!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марияна Димитрова Все права защищены