24 мая 2007 г., 20:37

Череши

1.3K 1 1
Откъде сте толкоз алено вземали
да заприличате на полските цветя,
черешки, вие, под слънцето поспали,
в сърцето затаили младостта.

Обичам аз от сока ви да вкусвам,
под фиданка хладна в горещи летни дни.
Да пътувам мислено със свойте устни
да обходя вашите дивни красоти.

Туй - черешка! Толкоз сладост е събрала,
тоз червен и мистериозен плод,
сякаш сърце на нечий ангел е вземала,
усмислила е късче нечий живот.

Да ядеш череши? Няма нищо героично,
няма нищо приключенско във това,
ала доставят радост във живота прозаичен
тези мънички червени същества!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Откъде сте толкоз алено вземали
    тези мънички червени същества

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...