Череши
да заприличате на полските цветя,
черешки, вие, под слънцето поспали,
в сърцето затаили младостта.
Обичам аз от сока ви да вкусвам,
под фиданка хладна в горещи летни дни.
Да пътувам мислено със свойте устни
да обходя вашите дивни красоти.
Туй - черешка! Толкоз сладост е събрала,
тоз червен и мистериозен плод,
сякаш сърце на нечий ангел е вземала,
усмислила е късче нечий живот.
Да ядеш череши? Няма нищо героично,
няма нищо приключенско във това,
ала доставят радост във живота прозаичен
тези мънички червени същества!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Димитрова Всички права запазени