May 24, 2007, 8:37 PM

Череши

  Poetry
1.3K 1 1
Откъде сте толкоз алено вземали
да заприличате на полските цветя,
черешки, вие, под слънцето поспали,
в сърцето затаили младостта.

Обичам аз от сока ви да вкусвам,
под фиданка хладна в горещи летни дни.
Да пътувам мислено със свойте устни
да обходя вашите дивни красоти.

Туй - черешка! Толкоз сладост е събрала,
тоз червен и мистериозен плод,
сякаш сърце на нечий ангел е вземала,
усмислила е късче нечий живот.

Да ядеш череши? Няма нищо героично,
няма нищо приключенско във това,
ала доставят радост във живота прозаичен
тези мънички червени същества!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Откъде сте толкоз алено вземали
    тези мънички червени същества

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...