Черна

22 feb 2011, 18:31

Poesía » De amor

998 0 1

Когато те намразя, ставам черна.

Черна

като нощта, която се спуска привечер

и ранява самотните души.

Черна

като онази болка, която - вкопчена веднъж в сърцето -

не ще си иде никога.

Черна

като онази котка, която всеки проклина,

щом премине нечии път.

Черна

като онзи гарван, грачещ зловещо

от мъка на самотното дърво.

Черна и горчива –

същата като единственото нещо,

което споделя мислите ми този Петък –

кафето.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.