ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka (Ангелина Петкова)
2 100
22.02.2011 г., 18:31

Черна

1.4K 0 1

Когато те намразя, ставам черна.

Черна

като нощта, която се спуска привечер 

и ранява самотните души.

Черна

като онази болка, която - вкопчена веднъж в сърцето - 

не ще си иде никога.

Черна

като онази котка, която всеки проклина,

щом премине нечии път.

Черна

като онзи гарван, грачещ зловещо

от мъка на самотното дърво.

Черна и горчива –

същата като единственото нещо,

което споделя мислите ми този Петък –

кафето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0