Черна
Когато те намразя, ставам черна.
Черна
като нощта, която се спуска привечер
и ранява самотните души.
Черна
като онази болка, която - вкопчена веднъж в сърцето -
не ще си иде никога.
Черна
като онази котка, която всеки проклина,
щом премине нечии път.
Черна
като онзи гарван, грачещ зловещо
от мъка на самотното дърво.
Черна и горчива –
същата като единственото нещо,
което споделя мислите ми този Петък –
кафето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
