Черна

22.02.2011 г., 18:31 ч.

Поезия » Любовна

962 0 1

Когато те намразя, ставам черна.

Черна

като нощта, която се спуска привечер

и ранява самотните души.

Черна

като онази болка, която - вкопчена веднъж в сърцето -

не ще си иде никога.

Черна

като онази котка, която всеки проклина,

щом премине нечии път.

Черна

като онзи гарван, грачещ зловещо

от мъка на самотното дърво.

Черна и горчива –

същата като единственото нещо,

което споделя мислите ми този Петък –

кафето.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.