ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka (Ангелина Петкова)
2 100
Feb 22, 2011, 6:31 PM

Черна

  Poetry » Love
1.4K 0 1

Когато те намразя, ставам черна.

Черна

като нощта, която се спуска привечер 

и ранява самотните души.

Черна

като онази болка, която - вкопчена веднъж в сърцето - 

не ще си иде никога.

Черна

като онази котка, която всеки проклина,

щом премине нечии път.

Черна

като онзи гарван, грачещ зловещо

от мъка на самотното дърво.

Черна и горчива –

същата като единственото нещо,

което споделя мислите ми този Петък –

кафето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0