Когато те намразя, ставам черна.
Черна
като нощта, която се спуска привечер
и ранява самотните души.
Черна
като онази болка, която - вкопчена веднъж в сърцето -
не ще си иде никога.
Черна
като онази котка, която всеки проклина,
щом премине нечии път.
Черна
като онзи гарван, грачещ зловещо
от мъка на самотното дърво.
Черна и горчива –
същата като единственото нещо,
което споделя мислите ми този Петък –
кафето.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
