Когато те намразя, ставам черна.
Черна
като нощта, която се спуска привечер
и ранява самотните души.
Черна
като онази болка, която - вкопчена веднъж в сърцето -
не ще си иде никога.
Черна
като онази котка, която всеки проклина,
щом премине нечии път.
Черна
като онзи гарван, грачещ зловещо
от мъка на самотното дърво.
Черна и горчива –
същата като единственото нещо,
което споделя мислите ми този Петък –
кафето.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
