Когато те намразя, ставам черна.
Черна
като нощта, която се спуска привечер
и ранява самотните души.
Черна
като онази болка, която - вкопчена веднъж в сърцето -
не ще си иде никога.
Черна
като онази котка, която всеки проклина,
щом премине нечии път.
Черна
като онзи гарван, грачещ зловещо
от мъка на самотното дърво.
Черна и горчива –
същата като единственото нещо,
което споделя мислите ми този Петък –
кафето.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
