Черна дупка

14 abr 2009, 8:50

Poesía » Filosófica

684 0 0

Разпръсната на милиони парчета
като вода се изпарявам тихо от пода
без да оставя след себе си следа.

Очакват да бъда силна
и да знам всички отговори
на въпроси даже не зададени.

Като канибал се изяждам отвътре.
Злобата расте в мен като рак
унищожава всяко парче.

Накрая открих себе си.
Аз съм тази празнина...
Ей там. Дупка в стената.

Вечно гладна за прогрес,
черна дупка,
унищожаваща красотата.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.