Разпръсната на милиони парчета
като вода се изпарявам тихо от пода
без да оставя след себе си следа.
Очакват да бъда силна
и да знам всички отговори
на въпроси даже не зададени.
Като канибал се изяждам отвътре.
Злобата расте в мен като рак
унищожава всяко парче.
Накрая открих себе си.
Аз съм тази празнина...
Ей там. Дупка в стената. ...