14.04.2009 г., 8:50

Черна дупка

1K 0 0

Разпръсната на милиони парчета
като вода се изпарявам тихо от пода
без да оставя след себе си следа.

Очакват да бъда силна
и да знам всички отговори
на въпроси даже не зададени.

Като канибал се изяждам отвътре.
Злобата расте в мен като рак
унищожава всяко парче.

Накрая открих себе си.
Аз съм тази празнина...
Ей там. Дупка в стената.

Вечно гладна за прогрес,
черна дупка,
унищожаваща красотата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дели Статева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...