1 abr 2023, 15:54

Черна муза

  Poesía » Otra
1.3K 0 0

Ти спиш замлъкнало сърце,

мълчиш, а думите не идват.

Ни плач, ни смях и нито стон,

пресъхнало си като в пустиня.

 

Сълзи и спомени за дъжд,

не капват от очите сухи.

Аз моля се да рукне изведнъж,

ала ушите за молба са глухи.

 

И има само лека тишина

здрач пада в залез сгушен.

Бял лист без думичка една,

хронист е на живот опушен.

 

Димът ме души получер,

лютив в дробовете навлита.

Живот натикан като в килер,

а няма даже и кого да питам.

 

Дойде обвита цяла в прах,

таз муза поетично черна.

Поела плътно моята тъга,

запя ми нежно и вечерно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...