Ти спиш замлъкнало сърце,

мълчиш, а думите не идват.

Ни плач, ни смях и нито стон,

пресъхнало си като в пустиня.

Сълзи и спомени за дъжд,

не капват от очите сухи.

Аз моля се да рукне изведнъж,

ала ушите за молба са глухи.

И има само лека тишина

здрач пада в залез сгушен.

Бял лист без думичка една,

хронист е на живот опушен.

Димът ме души получер,

лютив в дробовете навлита.

Живот натикан като в килер,

а няма даже и кого да питам.

Дойде обвита цяла в прах,

таз муза поетично черна.

Поела плътно моята тъга,

запя ми нежно и вечерно.