1 апр. 2023 г., 15:54

Черна муза

1.3K 0 0

Ти спиш замлъкнало сърце,

мълчиш, а думите не идват.

Ни плач, ни смях и нито стон,

пресъхнало си като в пустиня.

 

Сълзи и спомени за дъжд,

не капват от очите сухи.

Аз моля се да рукне изведнъж,

ала ушите за молба са глухи.

 

И има само лека тишина

здрач пада в залез сгушен.

Бял лист без думичка една,

хронист е на живот опушен.

 

Димът ме души получер,

лютив в дробовете навлита.

Живот натикан като в килер,

а няма даже и кого да питам.

 

Дойде обвита цяла в прах,

таз муза поетично черна.

Поела плътно моята тъга,

запя ми нежно и вечерно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...