Тишината ми говори,

мракът рисува,

светът ме затиска,

в живота ми боксува!

Опитах се да дишам,

но въздухът ме задушава,

помислих си, че виждам,

светлината заблуждава.

Загърнах се с мрак,

в тъмна стая се затворих,

опитах се да дишам пак

и задавих се с буца мрак!

Нямам сили да живея,

предавам се, вземи ме,

не искам аз без нея,

убий ме, възкреси ме!

Хайде бе, душа, умри,

нека краят да настъпи

и после се роди,

пречистена от болките тъпи!