19.03.2009 г., 2:29

Черна Песен

1.1K 0 0

Тишината ми говори,

мракът рисува,

светът ме затиска,

в живота ми боксува!


Опитах се да дишам,

но въздухът ме задушава,

помислих си, че виждам,

светлината заблуждава.


Загърнах се с мрак,

в тъмна стая се затворих,

опитах се да дишам пак

и задавих се с буца мрак!


Нямам сили да живея,

предавам се, вземи ме,

не искам аз без нея,

убий ме, възкреси ме!


Хайде бе, душа, умри,

нека краят да настъпи

и после се роди,

пречистена от болките тъпи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...