19 мар. 2009 г., 02:29

Черна Песен

1.1K 0 0

Тишината ми говори,

мракът рисува,

светът ме затиска,

в живота ми боксува!


Опитах се да дишам,

но въздухът ме задушава,

помислих си, че виждам,

светлината заблуждава.


Загърнах се с мрак,

в тъмна стая се затворих,

опитах се да дишам пак

и задавих се с буца мрак!


Нямам сили да живея,

предавам се, вземи ме,

не искам аз без нея,

убий ме, възкреси ме!


Хайде бе, душа, умри,

нека краят да настъпи

и после се роди,

пречистена от болките тъпи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...