ПТИЧИ ПЕСНИ ОПЛИТАТ МЕ В ТРЕЛИ,
МОЩНИ ВЪЛНИ ОБЛИВАТ ПРИСТЪНИ ПОМЪТНЕЛИ,
ОТНАСЯТ ДАЛЕЧЕ В БЕЗКРАЯ,
ПОСЛЕДНИЯ БЕЗЗВУЧЕН ПОЛЪХ ОТ РАЯ.
ДЪЖДОВЕ НАПОЯВАТ ДУШАТА СТАЕНА,
ОТПРИЩВАТ ВЪВ НЕЯ БЕДАТА СЛОМЕНА,
РИСУВАТ С БОИ ЧЕРНИ И НЕПОЗНАТИ
ЦИНИЧНИ И КРАЙНИ, КОШМАРНИ ПОВРАТИ.
ЗВУЦИ ДРАСКАТ ПО МЕЛОДИЯТА НА СЪРЦЕТО
И БАВНО УБИВАТ ВЪВ МЕНЕ ДЕТЕТО.
СВЕТЛИНАТА ЗАЛЪГВА ОЧИТЕ,
ЧЕ ИМАТ ДЪЛЪГ, НО ТРЪНЕН ПЪТ МЕЧТИТЕ. ...