Черна приказка
ПТИЧИ ПЕСНИ ОПЛИТАТ МЕ В ТРЕЛИ,
МОЩНИ ВЪЛНИ ОБЛИВАТ ПРИСТЪНИ ПОМЪТНЕЛИ,
ОТНАСЯТ ДАЛЕЧЕ В БЕЗКРАЯ,
ПОСЛЕДНИЯ БЕЗЗВУЧЕН ПОЛЪХ ОТ РАЯ.
ДЪЖДОВЕ НАПОЯВАТ ДУШАТА СТАЕНА,
ОТПРИЩВАТ ВЪВ НЕЯ БЕДАТА СЛОМЕНА,
РИСУВАТ С БОИ ЧЕРНИ И НЕПОЗНАТИ
ЦИНИЧНИ И КРАЙНИ, КОШМАРНИ ПОВРАТИ.
ЗВУЦИ ДРАСКАТ ПО МЕЛОДИЯТА НА СЪРЦЕТО
И БАВНО УБИВАТ ВЪВ МЕНЕ ДЕТЕТО.
СВЕТЛИНАТА ЗАЛЪГВА ОЧИТЕ,
ЧЕ ИМАТ ДЪЛЪГ, НО ТРЪНЕН ПЪТ МЕЧТИТЕ.
КАРТИНИ ПРЕСТЪПНО КРАСИВИ,
ПРИСПИВАТ СЕТИВАТА МИ ДИВИ.
И ВСИЧКО Е ИЛЮЗИЯ ОТ РАЗУМА РОДЕНА,
ОТ ЛЪЖИ И ОБЕЩАНИЯ ЛЪЖОВНИ Е СКРОЕНА.
И САМО ГАРВАНИТЕ ПОЗНАВАТ МИ ДУШАТА,
И ГРАЧАТ ЧЕРНО...
С КРИЛЕТЕ СИ ТЕ БИЯТ ЗДРАЧА...
© Силвия All rights reserved.
