nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
12 may 2009, 0:31

... (черна роза) 

  Poesía
2254 0 30

   Погребвах ред по ред,

в земята си отидоха надежди

и кошерът остана без пчели...

    Оплаквах мъртвите,

и живите със тях наред оплаквах -

от лудостта им повече боли...

     Събирах кръв и болка,

 и парчета безутешност, отрекох

 собствената си съдба...

     Познах приятелство,

 измамно в него думите кънтяха -

 сподавено останах без душа...

     Превърнах близки

в непознати.  Дявола обичах...

Рогата му платиха за срама…

     Отрекох и презрях…

 Достойнството на пътя ми остана…

 и смачка ме отчаяно скръбта...

    Потърсих отговори -

 срещах все въпроси побелели -

 по пътя побелях и аз...

     Намерих  всъщност теб.

 Харесах птиците, запели...

 Приех те като прошка, и със  страх...

      ... и ако като грях  некръстен,

 невенчан и необичан те споходя...

 ще моля на колене Бог

      да ме остави в мир.

 Очите си спокойно да затворя,

 защото всъщност... съм човек.

    Не знам дали такава ще ме вземеш:

 неземно черна и окъпана в тъга...

 Ревера си със мене да закичиш.

     Върви без страх!

 И без да ми се вричаш!

... без теб не бих погребала смъртта.

 

 

 

 

 

 

 

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!! ....
  • Благодаря ти за мнението, Жули! Може би само имената съвпадатв случая...
  • "Не знам дали такава ще ме вземеш:

    неземно черна и окъпана в тъга...

    Ревера си със мене да закичиш.

    Върви без страх!

    И без да ми се вричаш!

    ... без теб не бих погребала смъртта."

    Нели ....не знам какво да ти напиша .....направо ме разтресе този стих ....толкова ми стана тъжно , толкова ....., как хубаво и СИЛНО си го написала ....АПЛОДИСМЕНТИ приеми от мен! Ще се връщам често при теб - харесах твоята поезия !!

  • Благодаря , Жулли!! Върнала си се доста назад...
  • ^^^ Много силно!
  • Нели, възхитително и покъртително. Това е единственото, което мога да изрека. Поздравявам те. Толкова тъга ми навя с това стихотворение и такога страхопочитание изпитах към Живота отново.... Не знам какво да ти кажа, Нели, освен че ще се радвам да споделим с теб и други мисли, не само под формата на коментари тук.
  • Поздрави!!!
  • Искрено и тъжно - като изповед! Силна си, Нели!
    Поздравления!
  • Нели, ( Оплаквах мъртвите и живите със тях наред оплаквах - от лудостта им повече боли.)Поезията се изговаря чрез теб!
  • Разтърси ми душата!!!
  • ...

    !
  • бездумен съм пред този стих, Нели!!!
    може би най доброто което съм прочел от теб!!!

    ..........

    поклон!
  • Много ми хареса!
  • Много ми хареса! Силен изказ! Поздрав!
  • Великолепно! Истинска, хубава поезия! Беше удоволствие да прочета това стихотворение.
  • !!!
    Без думи!
  • Много, много ми хареса, Нели!!!
  • Поздрави! Ако трябва да цитирам частта, която ме грабна, трябва да е цялото. Затова само ... аплодисменти! Поздрави, приятелко!
  • Още снощи те прочетох... И сега не мога да коментирам... Красива и тежка изповед!
    Ще моля Бог на колене! Бъди щастлива!
  • Силен изповедален стих!
  • Най-доброто ти стихотворение!
    Браво, мила!
  • "Под тежкия клепач на Вечността
    Душите неродени се надигат...
    За мъртвите - блаженство е Смъртта,
    за живите - Животи сто не стигат..." - Eстела Маре

    Живей Любовта си, Нели!
  • Чудесен стих, невероятна поанта!
  • Поздрави!Много силно и болезнено!
  • Потърсих отговори -

    срещах все въпроси побелели -

    по пътя побелях и аз...

    Намерих всъщност теб.

    Харесах птиците, запели...

    Приех те като прошка, и със страх...


    Толкова Истинска... Благодаря ти!
  • Много силно ме докосна твоя стих!Прегръщам те!
  • Толкова е ...болезнено истински, нямам думи!!!
  • Страхотна е тази черна роза...но има едни "Черни невени" - и те са достоен отговор на розата. Въпреки че са писани преди повече от 2 000 г.

    Черни невени

    Дори сега, на сън,
    ако съзра под дрехата й двата портокала
    с цвета на старо злато и сърцето като звездна нощ,
    снагата, в огън изкована,
    пронизана от острието, любовта що носи –
    на младите години първата любов –
    сърцето си в снега туптящо бих заровил.



  • Очите си спокойно да затворя,

    защото всъщност... съм човек.

    Господинова, поклон пред/за вашия стих
  • Много красиво си го казала ,Белла!!Луд и чуден цвят!!

    Благодаря ти, Весе!!Вероятно този цвят изразява най- добре дуализма на страданието и любовта..
Propuestas
: ??:??