Погребвах ред по ред,
в земята си отидоха надежди
и кошерът остана без пчели...
Оплаквах мъртвите,
и живите със тях наред оплаквах -
от лудостта им повече боли...
Събирах кръв и болка,
и парчета безутешност, отрекох
собствената си съдба...
Познах приятелство,
измамно в него думите кънтяха -
сподавено останах без душа... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up