На твоя гроб с роза черна аз пристигам,
но все спомени теглят ме назад,
да галя пръст кална вместо с тебе да заспивам,
да бъда лебед самотен, с ледена душа.
Приседнала на ледения камък-очернена,
тихичко прикривам следите от сълзи,
а розата черна до мене кротичко сивее,
а дъждът не спира да вали.
И дъждът дано никога не спира,
да скрие капките сълзи
и спомените стари да изтрие,
а лебедът самотен не спира да тъжи.
И розата черна увехнала от време,
сухите бодли в душата пак кървят
и сълзи дебнат дълго време,
и в душата на лебеда летят
И когато след време на гроба ти аз пристигна,
да пристигна с една бяла роза в ръка,
ще живея и ще дишам аз за тебе,
ще съм лебеда на твоята душа!
© Атанаска Чочкова Todos los derechos reservados