11 ene 2014, 19:30

Черна роза

815 0 0

На твоя гроб с  роза черна аз пристигам,

но все спомени теглят ме назад,

да галя пръст кална вместо с тебе да заспивам,

да бъда лебед самотен, с ледена душа.

 

Приседнала на ледения камък-очернена,

тихичко прикривам следите от сълзи,

а розата черна до мене кротичко сивее,

а дъждът не спира да вали.

 

И дъждът дано никога не спира,

да скрие капките сълзи

и спомените стари да изтрие,

а лебедът самотен не спира да тъжи.

 

И розата черна увехнала от време,

сухите бодли  в душата пак кървят

и сълзи дебнат дълго време,

и в душата на лебеда летят

 

И когато след време на гроба ти аз пристигна,

да пристигна с една  бяла роза в ръка,

ще живея и ще дишам аз за тебе,

ще съм лебеда на твоята душа!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанаска Чочкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...