11.01.2014 г., 19:30

Черна роза

818 0 0

На твоя гроб с  роза черна аз пристигам,

но все спомени теглят ме назад,

да галя пръст кална вместо с тебе да заспивам,

да бъда лебед самотен, с ледена душа.

 

Приседнала на ледения камък-очернена,

тихичко прикривам следите от сълзи,

а розата черна до мене кротичко сивее,

а дъждът не спира да вали.

 

И дъждът дано никога не спира,

да скрие капките сълзи

и спомените стари да изтрие,

а лебедът самотен не спира да тъжи.

 

И розата черна увехнала от време,

сухите бодли  в душата пак кървят

и сълзи дебнат дълго време,

и в душата на лебеда летят

 

И когато след време на гроба ти аз пристигна,

да пристигна с една  бяла роза в ръка,

ще живея и ще дишам аз за тебе,

ще съм лебеда на твоята душа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанаска Чочкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....