11 янв. 2014 г., 19:30

Черна роза

816 0 0

На твоя гроб с  роза черна аз пристигам,

но все спомени теглят ме назад,

да галя пръст кална вместо с тебе да заспивам,

да бъда лебед самотен, с ледена душа.

 

Приседнала на ледения камък-очернена,

тихичко прикривам следите от сълзи,

а розата черна до мене кротичко сивее,

а дъждът не спира да вали.

 

И дъждът дано никога не спира,

да скрие капките сълзи

и спомените стари да изтрие,

а лебедът самотен не спира да тъжи.

 

И розата черна увехнала от време,

сухите бодли  в душата пак кървят

и сълзи дебнат дълго време,

и в душата на лебеда летят

 

И когато след време на гроба ти аз пристигна,

да пристигна с една  бяла роза в ръка,

ще живея и ще дишам аз за тебе,

ще съм лебеда на твоята душа!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанаска Чочкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...