26 dic 2007, 9:38

Черната ложа 

  Poesía » Otra
775 0 3
Не го направих.
Знаеш ли защо?
Обмислих го, видях го -
не можах, не издържах!

Сънувах как се случва
всяка празна вечер -
там,
в онази стая или може би поляна?
Наблюдавах, изпълнявах,
след това бягах на далече.

Нещо ме подканваше,
канеше любезно -
да видя пак -
безконтролно чист,
за кратко, но достатъчно,
аз трябваше да влезна!

Виолетовата стая!
Мирише на инстинкти,
за които не искаш да знаеш -
всичко се случва някак мистично
и няма контрол,
който да пази
прииждащия грях
от твоята личност!
Инстинктът се нарича страх!

Петнадесет минути слава,
петнадесет минути са ти нужни,
за да се самозабравиш изцяло!
Петнадесет минути в тази стая
са повече от цял живот навън!
Ако ги прекараш там,
ще излезеш доволен
и крайно безличен!
След това -
ще искаш още и още,
Ще се връщаш там -
автоматично!

Дори да успееш
да изчезнеш
от този виолетов ад,
ти ще преживееш
толкова болка
и кървав екстаз,
че ще бълваш завинаги СТРАХ!!!

















© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??