26 dic 2007, 9:38

Черната ложа

  Poesía » Otra
1.1K 0 3
Не го направих.
Знаеш ли защо?
Обмислих го, видях го -
не можах, не издържах!

Сънувах как се случва
всяка празна вечер -
там,
в онази стая или може би поляна?
Наблюдавах, изпълнявах,
след това бягах на далече.

Нещо ме подканваше,
канеше любезно -
да видя пак -
безконтролно чист,
за кратко, но достатъчно,
аз трябваше да влезна!

Виолетовата стая!
Мирише на инстинкти,
за които не искаш да знаеш -
всичко се случва някак мистично
и няма контрол,
който да пази
прииждащия грях
от твоята личност!
Инстинктът се нарича страх!

Петнадесет минути слава,
петнадесет минути са ти нужни,
за да се самозабравиш изцяло!
Петнадесет минути в тази стая
са повече от цял живот навън!
Ако ги прекараш там,
ще излезеш доволен
и крайно безличен!
След това -
ще искаш още и още,
Ще се връщаш там -
автоматично!

Дори да успееш
да изчезнеш
от този виолетов ад,
ти ще преживееш
толкова болка
и кървав екстаз,
че ще бълваш завинаги СТРАХ!!!

















¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...