26.12.2007 г., 9:38

Черната ложа

1.1K 0 3
Не го направих.
Знаеш ли защо?
Обмислих го, видях го -
не можах, не издържах!

Сънувах как се случва
всяка празна вечер -
там,
в онази стая или може би поляна?
Наблюдавах, изпълнявах,
след това бягах на далече.

Нещо ме подканваше,
канеше любезно -
да видя пак -
безконтролно чист,
за кратко, но достатъчно,
аз трябваше да влезна!

Виолетовата стая!
Мирише на инстинкти,
за които не искаш да знаеш -
всичко се случва някак мистично
и няма контрол,
който да пази
прииждащия грях
от твоята личност!
Инстинктът се нарича страх!

Петнадесет минути слава,
петнадесет минути са ти нужни,
за да се самозабравиш изцяло!
Петнадесет минути в тази стая
са повече от цял живот навън!
Ако ги прекараш там,
ще излезеш доволен
и крайно безличен!
След това -
ще искаш още и още,
Ще се връщаш там -
автоматично!

Дори да успееш
да изчезнеш
от този виолетов ад,
ти ще преживееш
толкова болка
и кървав екстаз,
че ще бълваш завинаги СТРАХ!!!

















Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Икабод Крейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...