Dec 26, 2007, 9:38 AM

Черната ложа

  Poetry » Other
1.1K 0 3
Не го направих.
Знаеш ли защо?
Обмислих го, видях го -
не можах, не издържах!

Сънувах как се случва
всяка празна вечер -
там,
в онази стая или може би поляна?
Наблюдавах, изпълнявах,
след това бягах на далече.

Нещо ме подканваше,
канеше любезно -
да видя пак -
безконтролно чист,
за кратко, но достатъчно,
аз трябваше да влезна!

Виолетовата стая!
Мирише на инстинкти,
за които не искаш да знаеш -
всичко се случва някак мистично
и няма контрол,
който да пази
прииждащия грях
от твоята личност!
Инстинктът се нарича страх!

Петнадесет минути слава,
петнадесет минути са ти нужни,
за да се самозабравиш изцяло!
Петнадесет минути в тази стая
са повече от цял живот навън!
Ако ги прекараш там,
ще излезеш доволен
и крайно безличен!
След това -
ще искаш още и още,
Ще се връщаш там -
автоматично!

Дори да успееш
да изчезнеш
от този виолетов ад,
ти ще преживееш
толкова болка
и кървав екстаз,
че ще бълваш завинаги СТРАХ!!!

















Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Икабод Крейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...