1 ene 2014, 23:07

Черната забрадка на мама 

  Poesía
1158 1 19

Едва си спомням черните къдрици,
които мама сресваше за кратко,
че твърде млада станала вдовица,
не сваляше проклетата забрадка.

Когато избеля съвсем платното
и мамините къдри побеляха,
до нея вече кротко във леглото
онези четири деца не спяха.

Поели бяха пътищата сложни,
да изгорят на своята си клада...
А после и за баба черно сложи,
след няколко години и за дядо...

Най-черната от всичките забрадки,
по-черна даже от самата мъка,
завърза майка ми, съвсем за кратко,
за своя син, след кратката разлъка...

Та ей така, додето ме повика
и мен, онази гаснеща искрица.
ще помня майка си - жена с мотика...
И черната забрадка на Светица...

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??