Черната забрадка на мама
Едва си спомням черните къдрици,
които мама сресваше за кратко,
че твърде млада станала вдовица,
не сваляше проклетата забрадка.
Когато избеля съвсем платното
и мамините къдри побеляха,
до нея вече кротко във леглото
онези четири деца не спяха.
Поели бяха пътищата сложни,
да изгорят на своята си клада...
А после и за баба черно сложи,
след няколко години и за дядо...
Най-черната от всичките забрадки,
по-черна даже от самата мъка,
завърза майка ми, съвсем за кратко,
за своя син, след кратката разлъка...
Та ей така, додето ме повика
и мен, онази гаснеща искрица.
ще помня майка си - жена с мотика...
И черната забрадка на Светица...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
