28 nov 2006, 23:31

Черни ангели 

  Poesía
853 0 4
                              
                                            Навел глава стоиш на прага,
                                            а мрака черен вместо теб говори
                                            и сякаш той ми е утеха,
                                            че не виждаш ти сълзите мои.
                                            И черни ангели кръжат над нас,
                                            небето мрачно сякаш се разтваря
                                            и облаците сякаш правят път,
                                            за да приветстват любовта ни отлетяла.
                                            И навика застава между нас,
                                            не се обичаме, не се и мразим
                                            една сълза проблясва в тъмнината,
                                            но не от мъка а от жал.
                                            Да те погледна вече се срамувам,
                                            да кажа нещо още се страхувам
                                            "не ме мрази" шептят очите
                                            в мокрите скали разбиха се мечтите.
                                     
                                           

© Нанитууу Нанитууу Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??