Навел глава стоиш на прага, а мрака черен вместо теб говори и сякаш той ми е утеха, че не виждаш ти сълзите мои. И черни ангели кръжат над нас, небето мрачно сякаш се разтваря и облаците сякаш правят път, за да приветстват любовта ни отлетяла. И навика застава между нас, не се обичаме, не се и мразим една сълза проблясва в тъмнината, но не от мъка а от жал. Да те погледна вече се срамувам, да кажа нещо още се страхувам "не ме мрази" шептят очите в мокрите скали разбиха се мечтите.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.