Навел глава стоиш на прага,
а мрака черен вместо теб говори
и сякаш той ми е утеха,
че не виждаш ти сълзите мои.
И черни ангели кръжат над нас,
небето мрачно сякаш се разтваря
и облаците сякаш правят път,
за да приветстват любовта ни отлетяла.
И навика застава между нас,
не се обичаме, не се и мразим
една сълза проблясва в тъмнината,
но не от мъка а от жал. ...