28.11.2006 г., 23:31 ч.

Черни ангели 

  Поезия
854 0 4
                              
                                            Навел глава стоиш на прага,
                                            а мрака черен вместо теб говори
                                            и сякаш той ми е утеха,
                                            че не виждаш ти сълзите мои.
                                            И черни ангели кръжат над нас,
                                            небето мрачно сякаш се разтваря
                                            и облаците сякаш правят път,
                                            за да приветстват любовта ни отлетяла.
                                            И навика застава между нас,
                                            не се обичаме, не се и мразим
                                            една сълза проблясва в тъмнината,
                                            но не от мъка а от жал.
                                            Да те погледна вече се срамувам,
                                            да кажа нещо още се страхувам
                                            "не ме мрази" шептят очите
                                            в мокрите скали разбиха се мечтите.
                                     
                                           

© Нанитууу Нанитууу Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??